Домат облага с данък лошото време

Във Враца плащат такса "Джани Родари"
16.02.2013 11:46 (последна актуализация 16.02.2013 11:49)

Такса дъжд наду с 12,39 лв. фактурата за вода на бистро край врачанската автогара, съобщава вестник Стандарт. Собственичката Димитринка Димитрова отказва да плати добавката и е подала жалба до ВиК.

От водното дружество изчислили, че миналата година върху покрива на заведението са паднали 79 кубически метра дъжд. 59 кубика от тях отишли в канала, а за отвеждането и пречистването на всеки кубик се полагат по 21 ст. "Парите може да не са много, но защо да ги плащам, когато дъждът попива в градинката ми, а наоколо няма никаква шахта", пита жената.

По наредба на ДКЕВР такава такса наистина се начислява. Размерът й се пресмята по формула според средното количество на валежите в страната и площта на покрива на сградата.

Таксата дъжд тази година за пръв път ще се налага и на дребният бизнес. Тя е начислена в януарските сметки и е за миналата година. Оказва се, че въпросната наредба на регулатора е още от 2005 г., но тя се прилага поетапно. Първи са започнали да плащат за капките от небето големите предприятия. Сега налогът влезе във фактурите и на малките фирми. А изчисленията се правят върху така наречената непромокаема площ на сградите.

Още миналата година търговците са били задължени да декларират пред водните дружества тези площи, каза шефът на ВиК-Враца Ангел Престойски. От бизнеса пък се чудят кога ще почнат да плащат и за мръсния въздух. Засега такса дъжд гражданите няма да плащат. Тя е въведена само за бизнеса.

Тагове: такса дъжд, Враца, ВиК

Домат облага с данък лошото време

Докато в града се разиграваха надбягванията със спънатите коне, в един от салоните на замъка Череша, който се използуваше за съдебна зала, Домат беше събрал всички жители на селото за разглеждане на едно много важно дело.
Излишно е да ви казвам, че председател беше самият Домат. Адвокат беше, естествено, господин Грах. Дон Мерудия изпълняваше писарската длъжност и пишеше отговорите в една дебела книга, и то с лявата си ръка, за да може да продължи да си бърка в носа с дясната.
Хората бяха много изплашени, защото когато се събираше съдът, винаги се случваха неприятни работи. Последния път например съдът беше решил, че въздухът е собственост на графините Череша, и затова всеки, който диша, трябваше да плаща наем на управата на замъка. Веднъж в месеца Домат обикаляше къщите, караше хората да дишат дълбоко и вземаше мярка на дъха им, после правеше някакви умножения и накрая определяше размера на данъка. Чичо Тиквичка, както знаете, въздишаше непрекъснато и затова беше обложен с извънредно висок данък.
Дон Домат пръв взе думата и каза всред дълбоката тишина:
— Напоследък приходите на замъка са твърде оскъдни. Както знаете, двете бедни стари госпожи, пълни сираци, живеят в голяма мизерия и се намират в печалната необходимост да издържат дука Мандарина и барона Портокал, за да не ги оставят да умрат от глад.
Майстор Гроздан хвърли поглед към барона, който седеше в един ъгъл със затворени очи и вкусваше от една заешка яхния с гарнитура от врабчета.
— Тука не се хвърлят погледи — заяви строго Домат, — престанете да гледате така или ще бъда принуден да опразня залата.
Майстор Гроздан побърза да забие погледа във върха на обувките си.
— Благородните графини, наши любими господарки, представиха иск, написан на обгербвана хартия, за да добият признание на едно важно тяхно право. Адвокате, прочетете документа!
Господин Грах се надигна, изкашля се, изпъчи важно гърдите си и зачете:
— Долуподписаните Череша първа и Череша втора смятат, че бидейки собственички на въздуха, трябва да бъдат признати и за собственички на дъжда. Затова те искат от всички граждани да им заплащат в бъдеще такса, възлизаща на сто лири за обикновен валеж, на двеста лири за буря с гръмотевици и светкавици, на триста лири за снеговалеж и на четиристотин лири за градушка. Следват подписи.
Господин Грах седна. Председателят попита:
— Правилно ли са поставени гербовите марки?
— Да, господин председателю — отговори господин Грах, като скочи отново на крака.
— Много добре — заключи Домат, — щом като гербовите марки са в ред, значи графините имат право и съдът се оттегля на съвещание, за да произнесе присъдата.
Дон Домат стана, повдигна тогата си, която се беше смъкнала от раменете му, и се оттегли в една стаичка, за да обмисли присъдата.
Маестро Круша бутна леко с лакът съседа си и кротко му прошепна:
— Мислите ли, че е правилно да се плаща и за градушката? Разбирам за дъждовете и за снега, те са полезни за посевите, но една градушка е сама по себе си цяло нещастие, а те я облагат отгоре на всичко с най-високата такса.
Праз не отговори. Той продължаваше да глади нервно мустаците си, подпомаган от жена си, която по този начин си изкарваше яда.
Майстор Гроздан потърси в своя джоб шилото, за да се почеше по главата, но си спомни, че при влизането в залата трябваше да предаде оръжието си. Дон Мерудия не изпускаше от очи събранието и си вземаше непрекъснато бележки.
„Круша мърмори. Праз глади мустаците си. Кака Тиква пъшка. Чичо Тиквичка въздъхна два пъти...“
...................................................
Най-после съдът, тоест Домат, се върна в залата.
— Станете прави! — заповяда дон Мерудия, но сам остана седнал.
— Внимание, ще прочета присъдата — каза дон Домат. — Ето я: Съдът признава, че графините имат право да изискват заплащане за дъжда и за другите атмосферни явления. Затова постановява, както следва: всеки гражданин трябва да внася в управлението на замъка два пъти повече от това, което искат графините.
През залата премина ропот.
— Тишина! — извика дон Домат. — Предупреждавам ви, че ще опразня залата. Не съм свършил. Съдът реши също, че трябва да се плаща наем за росата, сланата, мъглата и другите форми влага. Присъдата влиза в сила от този момент.
Всички погледнаха уплашено през прозорците, като се надяваха да видят ясно небе. Но уви! Те видяха, че се приближава буря.
„Леле-мале! — помисли майстор Гроздан. — Сега ще изгърмят четиристотин лири!“
— Проклети облаци!
Домат погледна през прозореца и по неговото дебело и червено лице се разля усмивка.
— Ваше превъзходителство — извика господин Грах, — имаме щастие: барометърът пада. Почти сигурно е, че ще имаме лошо време.

Развит капитализъм = честни избори + национална собственост върху монополите

 Пък ако не щете...

Успокойте се! Проверките на ЕРП-тата ще покажат, че всичко е законно. Нали самите сделки за продажба на ЕРП бяха узаконено престъпление?

Но у нас по принцип борят алкохолизма с пиене. Затова до ден-два ще чуем призиви за по-нататъшна "либерализация"  на "пазара" на електричество, за да умножим  грешките, които доведоха до появата на частни монополи.

Всички естествени монополи неизбежно нарушават принципите на конкуренцията. Затова ги наричат естествени. Не може да има две национални армии в една страна, две правителства, както не може да има две улици върху едно и също трасе.  Не може и е изключително скъпо да има две успоредни мрежи за водопровод и канализация, както и за електрозахранване в един и същи град. Легенди че някъде имало такова чудо не могат да минат дори за УФОлогия. (Няма как да фалшифицираш любителски кадри на четириъгълен триъгълник, защото такова нещо е непредставимо).

Поради всичкото което в пазарната икономика се налага тези utilities (комунални услуги) да са или обществена собственост, или толкова силно регулирани, че да е все едно чия е собствеността.

Но тъй като в малка държава един монопол тежи с влиянието си много повече, отколкото в голяма, много е трудно да се избегне корумпирането на всякакви органи за надзор - тръгвайки от комисии, минавайки през министерства, депутати, партии, медии. Това  работи, и то донякъде, само в страни като САЩ или Англия. Следователно за нас остава какво?

Ами първата опция!

Ако искаме да запазим било демокрацията, било интересите на избирателя, било да предпазим бизнеса от непосилни цени, трябва да разберем следната параленинска формула за малките икономики: "Развит капитализъм  = честни избори + национална собственост върху монополите".

Дори на тези, които идеализират Царство България следва да напомня, че водоснабдяване, електрификация (все още в първите си стъпки), пътища, БДЖ, пристанища - са били държавни.  БДЖ означава "Български ДЪРЖАВНИ железници". За ИПИ разбира се, и цар Борис трябва да е комунист, но засега само наричат Обама социалист, защото е далеко.

Оттук нататък следва сложното. Как да бъде възстановена пазарната икономика, като се отменят престъпните сделки на по-предното правителство (Двойната коалиция и най-вече министър Милко Ковачев)? Лесно се прави от яйца омлет, обратният процес е доста по-труден. Особено след като Борисов и Дянков запечатаха създаденото положение, като продадоха на ЕРПтата (за жълти стотинки, както си му е обичаят) останалите 49% държавни дялове.

Какво да направим, за да си купим обратно депутатите и регулаторите, купени с пари от нашите абонатни сметки? Да дадем тройно повече от австрийците и чехите? Може, но продаваема честност не струва пукнат грош.

Все пак най-важното е, да знаеш, накъде вървиш. Сега същите псевдопазарници, които по начало ни бутнаха  в тресавището на крепостничеството, гледат единствено да ни натикат главата под водата.

Доклад на HSBC има. Само че в полза на АЕЦ Белене

Намерих откъси от доклада на HSBC за Белене. И изобщо на се изненадах

Напомням, докладът не е публикуван под предлог, че принадлежи на HSBC - въпреки, че за него България е платила 5 милиона лева. И въпреки че до момента правителството не се е ангажирало с никакви официални прогнози за цените на Белене и тока.

Има само свободни приказки на функционери на ГЕРБ, които важат ден до пладне. (Информационният лист, който МС беше принуден да издаде съгласно Закона за референдумите не съдържа нищо по същество, а се плези на българския гражданин със "сведения" от типа: "„Ядрена централа“ е електроцентрала, в която енергията се генерира от един или повече ядрени реактори").

Правителството нееднократно съобщи в медиите, че в доклада то прочело, че цената на централата ще бъде 21 (освен ако е 22) милиона лева и че тя нямало да се изплати. Но на коя страница - не посочва. 

Което е интересно, защото на други страници други хора са прочели доста по-различни неща. При това хора, които не са се въртели като пумпал по темата и притежават повече кредит на доверие от Карлсон, който живее на покрива.

Такъв човек е например чл.-кор. проф. д-р Димитър БУЧКОВ. Той също привежда  откъси от същия този доклад. Вижте ги сами:

„Всички варианти осигуряват значителна печалба, като най-благоприятен е Вариант 1 (подвариант IEA 450). Най-неблагоприятен е Вариант 2 (подвариант Decoupled Gas)”;

"Всички варианти и подварианти са икономически изгодни,а следователно и проектът като цяло. Най-добри са резултатите при Вариант 1(ескалационен индекс EU 16 – на еврозоната) и прогнозна цена на тока според IEA450. Най-слаби са резултатите при Вариант 2 (композитен ескалационен индекс) ипрогнозна цена на тока според Decoupled Gas.”

Четем и не вярваме на очите си. Дори най-скъпият вариант е печеливш според същата тази HSBC, на която Борисов се позова, за да каже, че АЕЦ Белене е губеща. При всички варианти загуба просто не се предвижда! 

Така отговорът на въпроса, "Колко време ние и децата ни ще изплащаме АЕЦ Белене?" се оказва прост - николко. Защото печалба значи приходи минус вноските по кредита за строителство и минус разходите по експлоатацията на централата. Щом съществува, това значи, че вместо да плащаме, както постоянно ни повтарят зомбирани лобита, ще получаваме. Централата сама ще се изплаща и ще оставя излишък за НЕК и за поддържане на ниски цени на тока. 

Нещо повече, професор Бучков анализира същите източници, каквито е използвала HSBC и стига до същото число от 10.3 милиарда евро, но само ако не включи гратисния период от 6 години върху кредита за строителство. Ясно е, че варианта на прогноза, който кабинетът благоволява да сподели с нас е само един от няколко и че е най-черногледият възможен! Но дори той се е оказал аргумент в полза на създаването на АЕЦ Белене, поради което властта е принудена да прибегне до лъжата, че сме щели да плащаме нещо. Пак казвам - за да е рентабилна, това значи, че вземаме, не даваме.

Сега разбирате ли, защо, и да иска, властта не може да публикува доклада? Заради останалите варианти.
Проф. Бучков пресмята още, че в случай на държавна гаранция върху кредита, лихвата пада до 2-3% и общата цена на проекта стига  до 7 милиарда евро, дори отчитайки бъдещата инфлация. При което АЕЦ Белене би поставил световен рекорд по ниска цена.

http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4854:otgovorytnaednalyja&catid=430:broi-47-2012&Itemid=123

Така разбираме и защо Буратино Борисов повярва в интереса на американските инвеститори през септември - той всъщност знае, че проектът е изгоден. Знае го прекрасно! Но се лута шеметно по терена; Ту обещава да публикува информация, ту я крие. Ту редактира с бухалка текста на въпроса на 700 хиляди граждани, уж за да бил защитил ядрената кауза, ту не си харесва собствения въпрос! Ту регистрира ГЕРБ в ЦИК сред защитниците на нова ядрена централа, ту заповядва на симпатизантите да гласуват против. 

Защото, за знаене на истината, знае, но задачата му е да изгуби уговорен мач. 

Жалко. При повече интерес, публиката можеше да му спретне номер и да го направи насила  победител. Пък и да му даде алиби пред шистовото лоби.

Достоверни ли са горните цитати? Ами какво друго да мисля?

Откъсите са  публикувани в посоченото издание през ноември. Правителството не е реагирало. Нито е казало, че са съчинени, нито е санкционирало виновниците за изтичане на поверителна информация. Седи и чака да мине бурята. Но както не дава новини, все повече заприличва на неновина.

Какъв идиот трябва да си, за да се гордееш с емигрантските трансфери

Това че наши икономисти и социолози обговорват гастарбайтерството като едва ли не някакво благо се дължи донякъде на митология и самохвалство на гостуващи емигранти, но преди всичко на тесен умствен хоризонт, закърняла способност за емпатия и лоша научна подготовка. В реалността  това явление в най-добрия случай може да бъде временен отдушник за непреодолими  напрежения и несправедливости. Особено за страна с демографски бум. Каквато изобщо не сме. Но по принцип тя е болестно явление и за икономиката, и за социалната структура, и за качеството на живота. Тези хора и техните семейства плащат двойна цена за заплатата - те не само отработват парите си, подобно на местните хора, но не живеят нормален семеен живот, не прилагат онова образование, за което са положили значителни усилия, не ползват жилище, което притежават, а вместо това плащат наем; те изкарват най-добрите си години като граждани втора категория в чужда страна, положението им е доста близо до експлоатация и изнудване; децата им често не могат да получат оптимални грижи. Освен това ефектът върху демографското възпроизводство на страната ни е просто катастрофален... Разбира се, след като отдавно е установено, че свестното смятаме за лудост, защо да не наричаме тази социално аномалия постижение? Нищо ново, просто съм  длъжен да предложа справка какво представлява това явление в светлината на разума, науката, елементарната човещина, най сетне. Инак извинявайте, задето съм прав. Дори да го отрека, пак ще е истина.

Бягство от свободата чрез акламации

Завършилият конгрес показа, че има прогрес в БСП. Първанов започна идейна революция, която мигновено победи чрез акламации. Не е още формален председател, но това е подробност.

Партията майка си легна вечерта и се събуди във вид на бебе. Тя  вече не винаги е права, защото не е родител. Винаги прав е Вождът, поради което детето му дължи послушание.

Станишев видимо победи, но Партията узна своето място. Тя вече иска, не да избира представители чрез някакво си просто аритметическо мнозинство, а ДА БЪДЕ ИЗБРАНА чрез ритуално жертване на самолюбието. Който се откаже пръв, е достоен.

Не е сложно за схващане. Промените в закона за детето не влезнаха в сила по същата причина, по която и Партията изгуби правата си - детето няма сили да се бори за тях. Тя права няма, само получава разрешения. Тя е вече едно хубаво, успешно  гербоидно образувание, с висок възрастов профил.

Е, още не е закоравяло бебишорче, но е факт, че у нас нешефска партия не остана. Всички критики в Майн кампф срещу презрения парламентаризъм се оправдяха в български условия.

В такъв смисъл толерантността на уж избрания лидер Станишев и навикът му да се обяснява са признак за слабост или коварство. Така прави лош чичко, когато черпи хлапе с бонбони, за да дойде с него. Вместо по стар здрав обичай да му зашие два шамара и да го домъкне до масата за хранене за негово собствено добро.

Подробност е, че червените електорати има да се питат - за какво ми трябва мъничко ерзац Дуче, като си имаме цял оригинален Борисов? С този мотив десните и националистите мигрираха към ГЕРБ. 

Вероятно след като Станишев отстъпи на Първанов и минат няколко години, ще се наложи Бойко да ходатайства пред левите гласоподаватели -  гласувайте и за социалистите, защото така гласувате за мен.
Такъв сателит навремето беше БЗНС. От една страна, заемаше терена, за да не изникне евентуално алтернативно земеделско движение, от друга страна демонстрираше на света социалистическия плурализъм. А от трета, неговите големци живяха много комфортно много дълги години. В тази роля днес са руските партии, извън Единая Россия. Дори когато вдигат шум, не забравят, че спонсорите им зависят от държавни поръчки, а понякога възглавяват държавни корпорации.

Така че този модел не е съвсем нов. Само по-бързо да открием нефт, защото изисква постоянно купуване на послушание.

"Две неща изпълват душата с винаги ново и силно удивление и благоговение, колкото повече и по-дълго размишляваме за тях - звездното небе над нас и нравственият закон вътре в нас."... Беше казал Имануил Кант, дойче пич. 

Напоследък ни спира дъха нещо трето: безотказното действие на мерките за връщане на доверието на "пазарите".

Държавите затягат коланите, зачакват, не минава и половин година, и Бум! - агенциите вече смъкват рейтинга!

Някога пазарите мислеха по една година, но вече имат изработен рефлекс.
Първа беше Гърция, после Португалия, Италия, Испания, после пак Испания ги успокои и бе зарадвана с понижение с два пункта.

Сякаш гледаме "Скрита камера"!  Та днес дойде ред и на "вълшебника Марио Монти" да получи смъкване  на рейтинга на цели 26 банки. С между 1 и 4 пункта! Защото настъпи оставеното гребло и постигна рецесия. Защото от дългове се излиза с растеж. Да залагаме ли чия ще бъде следващата цицина и дали ще бъде по-живописна?

В свят на промени се случва дори банкер да каже истината. Дори Ниагарският водопад отстъпва с метър и повече годишно по посока Канада. Та на фона на вездесъщата несигурност, глупостта е онова приятелско рамо, на което винаги може да се опреш. Хвала ви, момци!

И Адам Смит е против плоския данък

"The necessaries of life occasion the great expense of the poor. They find it difficult to get food, and the greater part of their little revenue is spent in getting it. The luxuries and vanities of life occasion the principal expense of the rich, and a magnificent house embellishes and sets off to the best advantage all the other luxuries and vanities which they possess. A tax upon house-rents, therefore, would in general fall heaviest upon the rich; and in this sort of inequality there would not, perhaps, be anything very unreasonable. It is not very unreasonable that the rich should contribute to the public expense, not only in proportion to their revenue, but something more than in that proportion."
 The Wealth of Nations


Щом дори библията на "пазарниците" убеждава, че прогресивното облагане е по-справедливо, представете си до каква степен талибански са догмите, които ни се пробутват с плоския данък. 

Все по-често си задавам въпроса - чел ли е някой от Института за пазарна икономика "Богатството на народите". За препоръчване, препоръчват го, и то горещо, както личи от  сайта им.


Но откъде знаят, че е толкова добър, щом не четат книжки? Подозирам, че там по 12 часа само се клатят напред-назад и рецитират подбрани сури на  фон Мизес.