Какъв идиот трябва да си, за да се гордееш с емигрантските трансфери

Това че наши икономисти и социолози обговорват гастарбайтерството като едва ли не някакво благо се дължи донякъде на митология и самохвалство на гостуващи емигранти, но преди всичко на тесен умствен хоризонт, закърняла способност за емпатия и лоша научна подготовка. В реалността  това явление в най-добрия случай може да бъде временен отдушник за непреодолими  напрежения и несправедливости. Особено за страна с демографски бум. Каквато изобщо не сме. Но по принцип тя е болестно явление и за икономиката, и за социалната структура, и за качеството на живота. Тези хора и техните семейства плащат двойна цена за заплатата - те не само отработват парите си, подобно на местните хора, но не живеят нормален семеен живот, не прилагат онова образование, за което са положили значителни усилия, не ползват жилище, което притежават, а вместо това плащат наем; те изкарват най-добрите си години като граждани втора категория в чужда страна, положението им е доста близо до експлоатация и изнудване; децата им често не могат да получат оптимални грижи. Освен това ефектът върху демографското възпроизводство на страната ни е просто катастрофален... Разбира се, след като отдавно е установено, че свестното смятаме за лудост, защо да не наричаме тази социално аномалия постижение? Нищо ново, просто съм  длъжен да предложа справка какво представлява това явление в светлината на разума, науката, елементарната човещина, най сетне. Инак извинявайте, задето съм прав. Дори да го отрека, пак ще е истина.