Бягство от свободата чрез акламации

Завършилият конгрес показа, че има прогрес в БСП. Първанов започна идейна революция, която мигновено победи чрез акламации. Не е още формален председател, но това е подробност.

Партията майка си легна вечерта и се събуди във вид на бебе. Тя  вече не винаги е права, защото не е родител. Винаги прав е Вождът, поради което детето му дължи послушание.

Станишев видимо победи, но Партията узна своето място. Тя вече иска, не да избира представители чрез някакво си просто аритметическо мнозинство, а ДА БЪДЕ ИЗБРАНА чрез ритуално жертване на самолюбието. Който се откаже пръв, е достоен.

Не е сложно за схващане. Промените в закона за детето не влезнаха в сила по същата причина, по която и Партията изгуби правата си - детето няма сили да се бори за тях. Тя права няма, само получава разрешения. Тя е вече едно хубаво, успешно  гербоидно образувание, с висок възрастов профил.

Е, още не е закоравяло бебишорче, но е факт, че у нас нешефска партия не остана. Всички критики в Майн кампф срещу презрения парламентаризъм се оправдяха в български условия.

В такъв смисъл толерантността на уж избрания лидер Станишев и навикът му да се обяснява са признак за слабост или коварство. Така прави лош чичко, когато черпи хлапе с бонбони, за да дойде с него. Вместо по стар здрав обичай да му зашие два шамара и да го домъкне до масата за хранене за негово собствено добро.

Подробност е, че червените електорати има да се питат - за какво ми трябва мъничко ерзац Дуче, като си имаме цял оригинален Борисов? С този мотив десните и националистите мигрираха към ГЕРБ. 

Вероятно след като Станишев отстъпи на Първанов и минат няколко години, ще се наложи Бойко да ходатайства пред левите гласоподаватели -  гласувайте и за социалистите, защото така гласувате за мен.
Такъв сателит навремето беше БЗНС. От една страна, заемаше терена, за да не изникне евентуално алтернативно земеделско движение, от друга страна демонстрираше на света социалистическия плурализъм. А от трета, неговите големци живяха много комфортно много дълги години. В тази роля днес са руските партии, извън Единая Россия. Дори когато вдигат шум, не забравят, че спонсорите им зависят от държавни поръчки, а понякога възглавяват държавни корпорации.

Така че този модел не е съвсем нов. Само по-бързо да открием нефт, защото изисква постоянно купуване на послушание.

"Две неща изпълват душата с винаги ново и силно удивление и благоговение, колкото повече и по-дълго размишляваме за тях - звездното небе над нас и нравственият закон вътре в нас."... Беше казал Имануил Кант, дойче пич. 

Напоследък ни спира дъха нещо трето: безотказното действие на мерките за връщане на доверието на "пазарите".

Държавите затягат коланите, зачакват, не минава и половин година, и Бум! - агенциите вече смъкват рейтинга!

Някога пазарите мислеха по една година, но вече имат изработен рефлекс.
Първа беше Гърция, после Португалия, Италия, Испания, после пак Испания ги успокои и бе зарадвана с понижение с два пункта.

Сякаш гледаме "Скрита камера"!  Та днес дойде ред и на "вълшебника Марио Монти" да получи смъкване  на рейтинга на цели 26 банки. С между 1 и 4 пункта! Защото настъпи оставеното гребло и постигна рецесия. Защото от дългове се излиза с растеж. Да залагаме ли чия ще бъде следващата цицина и дали ще бъде по-живописна?

В свят на промени се случва дори банкер да каже истината. Дори Ниагарският водопад отстъпва с метър и повече годишно по посока Канада. Та на фона на вездесъщата несигурност, глупостта е онова приятелско рамо, на което винаги може да се опреш. Хвала ви, момци!