Какъв идиот трябва да си, за да се гордееш с емигрантските трансфери

Това че наши икономисти и социолози обговорват гастарбайтерството като едва ли не някакво благо се дължи донякъде на митология и самохвалство на гостуващи емигранти, но преди всичко на тесен умствен хоризонт, закърняла способност за емпатия и лоша научна подготовка. В реалността  това явление в най-добрия случай може да бъде временен отдушник за непреодолими  напрежения и несправедливости. Особено за страна с демографски бум. Каквато изобщо не сме. Но по принцип тя е болестно явление и за икономиката, и за социалната структура, и за качеството на живота. Тези хора и техните семейства плащат двойна цена за заплатата - те не само отработват парите си, подобно на местните хора, но не живеят нормален семеен живот, не прилагат онова образование, за което са положили значителни усилия, не ползват жилище, което притежават, а вместо това плащат наем; те изкарват най-добрите си години като граждани втора категория в чужда страна, положението им е доста близо до експлоатация и изнудване; децата им често не могат да получат оптимални грижи. Освен това ефектът върху демографското възпроизводство на страната ни е просто катастрофален... Разбира се, след като отдавно е установено, че свестното смятаме за лудост, защо да не наричаме тази социално аномалия постижение? Нищо ново, просто съм  длъжен да предложа справка какво представлява това явление в светлината на разума, науката, елементарната човещина, най сетне. Инак извинявайте, задето съм прав. Дори да го отрека, пак ще е истина.

Бягство от свободата чрез акламации

Завършилият конгрес показа, че има прогрес в БСП. Първанов започна идейна революция, която мигновено победи чрез акламации. Не е още формален председател, но това е подробност.

Партията майка си легна вечерта и се събуди във вид на бебе. Тя  вече не винаги е права, защото не е родител. Винаги прав е Вождът, поради което детето му дължи послушание.

Станишев видимо победи, но Партията узна своето място. Тя вече иска, не да избира представители чрез някакво си просто аритметическо мнозинство, а ДА БЪДЕ ИЗБРАНА чрез ритуално жертване на самолюбието. Който се откаже пръв, е достоен.

Не е сложно за схващане. Промените в закона за детето не влезнаха в сила по същата причина, по която и Партията изгуби правата си - детето няма сили да се бори за тях. Тя права няма, само получава разрешения. Тя е вече едно хубаво, успешно  гербоидно образувание, с висок възрастов профил.

Е, още не е закоравяло бебишорче, но е факт, че у нас нешефска партия не остана. Всички критики в Майн кампф срещу презрения парламентаризъм се оправдяха в български условия.

В такъв смисъл толерантността на уж избрания лидер Станишев и навикът му да се обяснява са признак за слабост или коварство. Така прави лош чичко, когато черпи хлапе с бонбони, за да дойде с него. Вместо по стар здрав обичай да му зашие два шамара и да го домъкне до масата за хранене за негово собствено добро.

Подробност е, че червените електорати има да се питат - за какво ми трябва мъничко ерзац Дуче, като си имаме цял оригинален Борисов? С този мотив десните и националистите мигрираха към ГЕРБ. 

Вероятно след като Станишев отстъпи на Първанов и минат няколко години, ще се наложи Бойко да ходатайства пред левите гласоподаватели -  гласувайте и за социалистите, защото така гласувате за мен.
Такъв сателит навремето беше БЗНС. От една страна, заемаше терена, за да не изникне евентуално алтернативно земеделско движение, от друга страна демонстрираше на света социалистическия плурализъм. А от трета, неговите големци живяха много комфортно много дълги години. В тази роля днес са руските партии, извън Единая Россия. Дори когато вдигат шум, не забравят, че спонсорите им зависят от държавни поръчки, а понякога възглавяват държавни корпорации.

Така че този модел не е съвсем нов. Само по-бързо да открием нефт, защото изисква постоянно купуване на послушание.

"Две неща изпълват душата с винаги ново и силно удивление и благоговение, колкото повече и по-дълго размишляваме за тях - звездното небе над нас и нравственият закон вътре в нас."... Беше казал Имануил Кант, дойче пич. 

Напоследък ни спира дъха нещо трето: безотказното действие на мерките за връщане на доверието на "пазарите".

Държавите затягат коланите, зачакват, не минава и половин година, и Бум! - агенциите вече смъкват рейтинга!

Някога пазарите мислеха по една година, но вече имат изработен рефлекс.
Първа беше Гърция, после Португалия, Италия, Испания, после пак Испания ги успокои и бе зарадвана с понижение с два пункта.

Сякаш гледаме "Скрита камера"!  Та днес дойде ред и на "вълшебника Марио Монти" да получи смъкване  на рейтинга на цели 26 банки. С между 1 и 4 пункта! Защото настъпи оставеното гребло и постигна рецесия. Защото от дългове се излиза с растеж. Да залагаме ли чия ще бъде следващата цицина и дали ще бъде по-живописна?

В свят на промени се случва дори банкер да каже истината. Дори Ниагарският водопад отстъпва с метър и повече годишно по посока Канада. Та на фона на вездесъщата несигурност, глупостта е онова приятелско рамо, на което винаги може да се опреш. Хвала ви, момци!

И Адам Смит е против плоския данък

"The necessaries of life occasion the great expense of the poor. They find it difficult to get food, and the greater part of their little revenue is spent in getting it. The luxuries and vanities of life occasion the principal expense of the rich, and a magnificent house embellishes and sets off to the best advantage all the other luxuries and vanities which they possess. A tax upon house-rents, therefore, would in general fall heaviest upon the rich; and in this sort of inequality there would not, perhaps, be anything very unreasonable. It is not very unreasonable that the rich should contribute to the public expense, not only in proportion to their revenue, but something more than in that proportion."
 The Wealth of Nations


Щом дори библията на "пазарниците" убеждава, че прогресивното облагане е по-справедливо, представете си до каква степен талибански са догмите, които ни се пробутват с плоския данък. 

Все по-често си задавам въпроса - чел ли е някой от Института за пазарна икономика "Богатството на народите". За препоръчване, препоръчват го, и то горещо, както личи от  сайта им.


Но откъде знаят, че е толкова добър, щом не четат книжки? Подозирам, че там по 12 часа само се клатят напред-назад и рецитират подбрани сури на  фон Мизес.

Неугодната истина за Чернобил е истина и за Фукушима и други аварийки. Затова спи на бивак в Интернет

Днес въпреки некръглата дата - 26 години - медиите слагат в емисията си годишнината от Чернобил. Мотивите да ни занимават с нея не са трудни за разбиране. Премиерът зачеркна строителството на АЕЦ Белене  и следователно, атомната енергетика е лошо нещо. Но извън евтините политиканства, дрънканиците за некачествени реактори и комунизъм, установено ли е нещо за причините? Ами да, представете си! Само че не от медиите ще го научите.

Следствието по Чернобил стигна до извода, че операторите на блок 3 са извършили опасна импровизация. те са изключили автоматичната система за защита, за да докажат рекордна върхова мощност. Тази безумна постъпка е била вдъхновена от кампанията на ранната перестройка за повишаване на "предприемчивостта", "печалбата" и "конкуренцията" във всички сфери на живот, особено в промишлеността.  Не прилича ли това на информацията и за Фукушима, където реакторите са американски - Марк 1? В Япония компанията-собственик е частна и е спестила разходи за поместване на резервните дизели на високо място - за да увеличи печалбата и дивидентите.Надпреварата за една рубла или йена в повече може да погуби стотици милиарди.

Това са тихите и прости факти, които медиите няма да ви поднесат на тепсия, както сте свикнали. Защото никое лоби не е заинтересовано да шуми за тях. Нито американското ядрено, нито руското ядрено, нито антикомунистическото, нито пък антиядреното. Защото пресечната точка на техните интереси няма нищо общо с вашите. И най-вече не чакайте истината да проникне през пазарническия филтър, въпреки, че точно същата история се разиграва с язовирите у нас,  нефтените кладенци в Мексиканския залив, газът в шистите, приватизацията на ж.п. съобщенията... Цялата индурстриална основа на днешната цивилизация постепенно се превръща в недопустим риск, попадайки в ръцете на невежи хазартни играчи. Логичният извод от всички предизвикани от манията за печалба аварии е, че има индустрии, в които сигурността е над алчността.  И най-напред - че свободната игра на пазарните сили с атомното ядро е недопустима, когато застрашава живота на милиони. Неугодната истина за Чернобил е истина и за Фукушима, и за много други неща. Затова именно е осъдена на изгнание в Интернет.

Така че едно лоби на гражданите би казало: някъде на Луната нека си играят на ядрен пазар и неутронна чаршия, но на собствен страх и риск. 

А тук ядрена енергия, първо, е нужна и второ, е допустима, само при условие за най-строг обществен контрол. Ето, това е общественият интерес.

Между другото, по-късен доклад, стъкмен след разпада на СССР "открива" и допълнителни технически слабости в реактора тип РБКМ.  Което е крайно неубедително, тъй като такива графитни реактори са  между най-разпространените. Те са строени масово през 50-те и 60-те гг. за производството на военен плутоний - и са изкарали по половин век и повече; тяхната принципна схема е смятана от физиците за най-надеждна и консервативна, технологията е стара и зряла, работните инструкции съответно са най-детайлно разработени и т.н. И най-важното, дори той не оспорва факта, че операторите необяснимо са изключили аварийните системи.

Държавна издръжка за частни училища: 6 неистини и 1 предупреждение

      «За» или «против» държавното финансиране на частните училища? Такава дискусия не се състоя. В публичното пространство бяха представени главно доводи в полза на министър Игнатов. Гласове «против» практически не се чуха. И неслучайно. Защото аргументите «за» могат да звучат убедително, само ако никой не им противостои. Какви са те?

      Първо, както винаги в такива случаи се твърди, че че има положителни  примери от развитите страни. Кои?  Едни (ИПИ) ни "информират", че само в България и Румъния частните училища не получавали публични средства, други (Калин Манолов, ръководител на местния филиал на "Институт Айн Ранд")  казват, че в Западна Европа няма такова нещо, защото е социалистическа. 

Първата информация е без разяснения за начина на нейното получаване, втората говори повече за автора, отколкото за ЕС.

   Тъй или иначе, в качеството на положителен пример се споменава холандското образование и това, че е качествено. Да, но там държавната субсидия  просто изравнява условията в доминиращите епархийски училища. Те са аналог на общински, а не, както погрешно се твърди, на частни заведения. Има малък брой частни, но те не получават държавна помощ. (http://en.wikipedia.org/wiki/Education_in_the_Netherlands)

      За сметка на това, драстично отрицателни примери не липсват. В Англия само платената част от училищното образование е на европейско ниво, другата дава незначителни шансове на младия човек. В Швеция през 2008 г. е въведен принципът, че парите вървят с ученика, включително и в частните заведения. Само че резултатите хич не са безспорни. Ваучерите са налели пари в частното образование и са довели за един къс срок до осезаема сегрегация в по-малко заможните райони на тази традиционно егалитарна страна. Това ли искаме да постигнем?

      Второ, видни експерти били категорични, че точно такава реформа е нужна. Видни, но икономисти. Най-вече крайно спорният и като икономист Милтън Фридман още приживе е основал фондация за разпространение на тази кауза, но досега идеята му е реализирана само в Чили, Швеция и няколко градчета в САЩ. И какъв е резултатът? За Швеция вече стана дума. А в Чили реформите на Пиночет (почти идентични на тези на Игнатов) доведоха  през 2006 г. до първия в света бунт на учениците – т.нар. Революция на пингвините, наречена така по униформите, които носят (http://alister.blogspot.com/2006/06/penguin-revolution.html). Нищо чудно като се има пред вид, че именно борбата на привържениците на фридмъновата школа за намаление на публичните разходи доведе до второ издание на световната криза. Преди да се произнасят по въпросите на образованието, медицината, транспорта и други обществени услуги, те би следвало да обяснят  защо любимата на всички либертарианци, "келтската тигреса" Ирландия стана буква от PIIGS ("прасетата").

      Но, казват ни, децата не бива да се делят на "частни" и "държавни" – и едните, и другите са българчета (последното се изрича с похлъцване и с навлажнено око) ;  родителите на "частните" също са данъкоплатци и те имат права, сегашното положение е несправедливо. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/04/27/893480_durjavata_shte_finansira_i_chastnite_uchilishta/

Добре, но нали не обществото ги е отделило от себе си, а техните родители, по свой избор, са ги отделили от обществото. Ако не им харесва, да предложат частните училища да станат държавни, т.е. да се премахнат таксите и да се изравнят програмите. А що се отнася до справедливостта абсолютно несправедливо е, само защото някой е решил по собствено усмотрение да си направи училище, аз да му издържам заведението с данъци. Вече съм платил за полагащото се на моите деца държавно училище, благодаря. Ами утре нощните клубове ще поискат театрална субсидия. Или някой предприемчив умник ще си сложи на перваза на прозореца саксия с цветя и ще иска дотация от "Паркове и озеленяване". Или даже като пешеходци можем да си поискаме от общината помощ защото извършваме транспортна услуга на самите себе си. Вече има такива, които изнудиха държавата да строи градска канализация и пътища в зони, обозначени като вилни, но застроени с Трианони.

      Не, не било така, парите ще вървят с ученика. Няма да вървят,  изобщо заникъде няма да тръгнат. Това, че едно дете от сто от държавното училище ще отиде в частно, с нищо не намалява реалните разходи на държавното. Освен може би да намали разходите за вода в тоалетната. Парите остават там, където са, данъкоплатецът ще трябва да извади от джоба си допълнителна субсидия. Между другото обаче, лобиращите заможни родители няма да спечелят от това – таксите в частните училища няма да се понижат. Хитрецът винаги пада жертва на по-големи хитреци. През 2006 г. бяха намалени вноските на работодателите за пенсии на работниците с обещанието на браншовите организации заплатите да нараснат в същия размер. Нищо подобно не стана. Удивително е, че у нас някои богати  мислят, че частните учебни заведения са благотворителни организации, а не гонят максимална печалба.

      Ама частните училища разширявали избора и затова трябвало да бъдат подкрепени. Чий избор разширяват? По сметки на защитниците на тази идея сегашните такси ще се намалят с 25% - от около 5 хиляди на около 3.7 хиляди лева. 99 от 100 българи, т.е. почти никой в държавата не може да плаща нито едните, нито другите такси. И в тази връзка -  в момента в държавната система има профилирани училища. Едните са за млади хора с интереси в дадена област или професия – езикови, технически, математически. Има дори за древни езици. От друга страна, за млади хора, които се нуждаят от специален подход, поради заболяване, физически  недъзи, забавено развитие. Ако децата на заможните родители можеха да се класират в училищата от първата група, щяха да ги запишат там. Тогава? Или за да не нараняваме техните чувства,  да въведем трета категория: "Привилегировани младежи"?!

      Но все пак, все нещо трябвало да се направи с тази образователна система. Трябва, и то не едно, а много неща. Например,  във Финландия класовете са средно от по 16 души и тя  устойчиво заема първо място в света по качество на образованието, а у нас са от средно над 30 и неотклонно слизаме към дъното в международните класации. Ще помогне ли държавното финансиране на частните училища за решаването на такъв род проблеми? Очевидно не, дори напротив.

      На този етап на масата се вади последният необорим аргумент: реформата е пропазарна, а решението на проблемите е в конкуренцията. Абсолютно невярно. Антипазарна е. Доколкото просветата изобщо може да се свежда до търговия,  това е държавна субсидия за частна фирма и следователно, деформира пазара. Второ, конкуренция има и пазарът вече си е казал думата – след 22 години усилия, частните училища са в състояние да покорят само 1% от пазара в кавички. Причините не са само в цените, а в качеството, което могат да осигурят. От години е очевидно, че  и тази тънка прослойка учебни заведения би трябвало да търси пътища към собственото си реформиране, за да понижи цените, да компенсира иманентните дефекти на образованието фор-профит  и да стане по-популярна. Така че, лобистката агресия срещу общественото образование е опит да се избегнат необходимите реформи. И как да стане това? Много просто.

      Как се руши голяма сграда? Залагат малко взрив на партера, той избива носещите колони, след това сградата сама се срутва под натиска на собствената си тежест.

Та ако законът бъде приет, като начало вероятно частните училища ще бъдат в състояние да "откраднат"  учители с добра репутация срещу надбавка от 10% върху заплатата. Ще започнат да отнемат, в началото бавно, още ученици с добро материално положение. Постепенно ще се закрепи репутацията на държавните училища като непрестижни – особено в по-бедните райони на страната. Което ще тласне и деца с добра успеваемост към частните училища.  Рано или късно перото в бюджета за частни заведения ще нарасне дотолкова, че ще наложи да се бръкне дълбоко в това за държавните. Т.е. това е самоускоряващ се процес, който накрая наистина ще доведе до деградация на общественото образование и до сегрегация на населението по класов критерий.*  Частното образование  също няма да се подобри, не на последно място тъкмо поради липсата на читав конкурент. И по същата причина ценате му ще е още по-висока.

      Иначе казано, лъжат ни. Нищо ново. Още Адам Смит призовава обществото в «Богатството на народите» (книга, призната от крайните десни икономисти за тяхна библия) да бъде бдително спрямо търговците и техните нормотворчески инициативи.

      Предложения за нови закони или правила за търговска дейност, идващи от тази прослойка (търговците), трябва винаги да се изслушват с възможно най-голяма предпазливост и никога не бива да бъдат възприемани без дълго и обстойно изучаване не само с максимална добросъвестност, но и с възможно най-голяма подозрителност. Те идват от категория хора, чиито интереси никога не съвпадат напълно с тези на обществото, които най-често са заинтересовани да го заблуждават и дори да го потискат, и които поради това в много случаи са го заблуждавали и потискали. 

Адам Смит, „Изследване за природата и причините за богатството на народите» 1775 г., Книга първа, Глава XI.

* У нас от 12 години всеки лекар може да открие клиника. Ако обяви определен капацитет,  Здравната каса е длъжна да му позволи да получава направления. Независимо дали има обществена потребност.  В резултат, при намаляващо население, здравните заведения се увеличиха почти с 50%. Но пък здравеопазването колабира финансово. В столицата, от 30 екипа на Бърза помощ, работят 18. Въпреки  увеличението на здравния бюджет не с проценти, с пъти! И резултатът какъв е? Ами викаш частна линейка, отиваш в частна клиника. Където нивото пада малко по-бавно. А мощният поток от пари изтича в канала на алчността и печалбарството, без осезаем ефект върху лечението и профилактиката. И единствената рецепта на масата е, още повече да се разшири частната мрежа. Така системата вече сама се унищожава, без да се налагат нови "реформени" усилия.