Почти двойно по-нисък стаж, за да се пенсионираш

Пасейки, пасейки, стигнах до пл. Славейков и в един кашон гледам "Пенсиониране на трудещите се в НР България", 1969 г.
Някои числа при се видяха толкова необичайни, че си я купих за 1 лев и сега мога да се похваля, че притежавам документално доказателство за съществуването на извънземен живот. Защото такава цивилизация тук няма.

1969 - трета категория труд
Жени
- възраст за пенсиониране: 55
- необходим трудов стаж: 20
Мъже
- възраст за пенсиониране: 60
- необходим трудов стаж: 25
 (виж снимка)
Няма грешка! 20 години стаж за жените, 25 за мъжете.

2014 - трета категория труд
Жени
- възраст за пенсиониране: 60 г. + 8 м.
- необходим трудов стаж: 34 г. + 8 м.
Мъже
- възраст за пенсиониране: 63 г. + 8 м.
- необходим трудов стаж: 37 г. + 8 м.

Първичният антикомунизъм

Той няма да дойде, защото не си е тръгвал

Умберто Еко

В какво се състои той?

1. В модерната култура научната общност насърчава несъгласието като начин за подобряване на познанието. За първичния антикомунизъм, несъгласието е предателство. (За Фейсбук-мрежите – също).

2. Ирационализмът зависи и от култа към действието заради самото действие. Действието, бидейки красиво само по себе си, трябва да бъде прието преди, или без, размисъл. Мисленето е форма на авто-кастрация. (Да свалим правителството, после да става каквото ще. "Явно с мислене не става, явно трябва с друго!").

3. Освен това, несъгласието е признак на разнообразие. Първичният антикомунизъм расте върху експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното – и търси консенсус на тази основа. Първият апел на едно антикомунистическо или незряло-антикомунистическо движение е апелът срещу чуждите. ("По непонятни причини комунистите продължават да се въдят!" - Кремена М.)  

4. По този начин първичният антикомунизъм е расистки по самата си природа. ("Кой не скача е червен!" ).

5. Първичният антикомунизъм има корените си в индивидуалното и социално разочарование. Това е причината, поради която една от най-типичните черти на историческия антикомунизъм е апелът към разочарованата средна класа – една класа, страдаща от икономическа криза или чувства на политическо унижение, изплашена от натиска на местните социални групи. (Затова се набира от излъганите седесари и техните деца).

Критици на правителството показват силата на своето недоволство.

6. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност, първичният антикомунизъм казва, че единствената им привилегия е най-общата – това, че са родени в една и съща страна. (Затова – никакви партийни знамена, само национални флагове!)

7. Последователите трябва да се чувстват унижени от крещящото богатство и сила на враговете си. Освен това обаче, последователите на първичния антикомунизъм трябва да бъдат убедени, че могат да надвият враговете. Ето защо, чрез едно постоянно изместване на реторичния фокус, враговете са едновременно твърде силни и твърде слаби. (Комунизмът дърпа всички конци на видимото и невидимото...но пък стига само да духнем, и ще отлети!).

Домат облага с данък лошото време

Във Враца плащат такса "Джани Родари"
16.02.2013 11:46 (последна актуализация 16.02.2013 11:49)

Такса дъжд наду с 12,39 лв. фактурата за вода на бистро край врачанската автогара, съобщава вестник Стандарт. Собственичката Димитринка Димитрова отказва да плати добавката и е подала жалба до ВиК.

От водното дружество изчислили, че миналата година върху покрива на заведението са паднали 79 кубически метра дъжд. 59 кубика от тях отишли в канала, а за отвеждането и пречистването на всеки кубик се полагат по 21 ст. "Парите може да не са много, но защо да ги плащам, когато дъждът попива в градинката ми, а наоколо няма никаква шахта", пита жената.

По наредба на ДКЕВР такава такса наистина се начислява. Размерът й се пресмята по формула според средното количество на валежите в страната и площта на покрива на сградата.

Таксата дъжд тази година за пръв път ще се налага и на дребният бизнес. Тя е начислена в януарските сметки и е за миналата година. Оказва се, че въпросната наредба на регулатора е още от 2005 г., но тя се прилага поетапно. Първи са започнали да плащат за капките от небето големите предприятия. Сега налогът влезе във фактурите и на малките фирми. А изчисленията се правят върху така наречената непромокаема площ на сградите.

Още миналата година търговците са били задължени да декларират пред водните дружества тези площи, каза шефът на ВиК-Враца Ангел Престойски. От бизнеса пък се чудят кога ще почнат да плащат и за мръсния въздух. Засега такса дъжд гражданите няма да плащат. Тя е въведена само за бизнеса.

Тагове: такса дъжд, Враца, ВиК

Домат облага с данък лошото време

Докато в града се разиграваха надбягванията със спънатите коне, в един от салоните на замъка Череша, който се използуваше за съдебна зала, Домат беше събрал всички жители на селото за разглеждане на едно много важно дело.
Излишно е да ви казвам, че председател беше самият Домат. Адвокат беше, естествено, господин Грах. Дон Мерудия изпълняваше писарската длъжност и пишеше отговорите в една дебела книга, и то с лявата си ръка, за да може да продължи да си бърка в носа с дясната.
Хората бяха много изплашени, защото когато се събираше съдът, винаги се случваха неприятни работи. Последния път например съдът беше решил, че въздухът е собственост на графините Череша, и затова всеки, който диша, трябваше да плаща наем на управата на замъка. Веднъж в месеца Домат обикаляше къщите, караше хората да дишат дълбоко и вземаше мярка на дъха им, после правеше някакви умножения и накрая определяше размера на данъка. Чичо Тиквичка, както знаете, въздишаше непрекъснато и затова беше обложен с извънредно висок данък.
Дон Домат пръв взе думата и каза всред дълбоката тишина:
— Напоследък приходите на замъка са твърде оскъдни. Както знаете, двете бедни стари госпожи, пълни сираци, живеят в голяма мизерия и се намират в печалната необходимост да издържат дука Мандарина и барона Портокал, за да не ги оставят да умрат от глад.
Майстор Гроздан хвърли поглед към барона, който седеше в един ъгъл със затворени очи и вкусваше от една заешка яхния с гарнитура от врабчета.
— Тука не се хвърлят погледи — заяви строго Домат, — престанете да гледате така или ще бъда принуден да опразня залата.
Майстор Гроздан побърза да забие погледа във върха на обувките си.
— Благородните графини, наши любими господарки, представиха иск, написан на обгербвана хартия, за да добият признание на едно важно тяхно право. Адвокате, прочетете документа!
Господин Грах се надигна, изкашля се, изпъчи важно гърдите си и зачете:
— Долуподписаните Череша първа и Череша втора смятат, че бидейки собственички на въздуха, трябва да бъдат признати и за собственички на дъжда. Затова те искат от всички граждани да им заплащат в бъдеще такса, възлизаща на сто лири за обикновен валеж, на двеста лири за буря с гръмотевици и светкавици, на триста лири за снеговалеж и на четиристотин лири за градушка. Следват подписи.
Господин Грах седна. Председателят попита:
— Правилно ли са поставени гербовите марки?
— Да, господин председателю — отговори господин Грах, като скочи отново на крака.
— Много добре — заключи Домат, — щом като гербовите марки са в ред, значи графините имат право и съдът се оттегля на съвещание, за да произнесе присъдата.
Дон Домат стана, повдигна тогата си, която се беше смъкнала от раменете му, и се оттегли в една стаичка, за да обмисли присъдата.
Маестро Круша бутна леко с лакът съседа си и кротко му прошепна:
— Мислите ли, че е правилно да се плаща и за градушката? Разбирам за дъждовете и за снега, те са полезни за посевите, но една градушка е сама по себе си цяло нещастие, а те я облагат отгоре на всичко с най-високата такса.
Праз не отговори. Той продължаваше да глади нервно мустаците си, подпомаган от жена си, която по този начин си изкарваше яда.
Майстор Гроздан потърси в своя джоб шилото, за да се почеше по главата, но си спомни, че при влизането в залата трябваше да предаде оръжието си. Дон Мерудия не изпускаше от очи събранието и си вземаше непрекъснато бележки.
„Круша мърмори. Праз глади мустаците си. Кака Тиква пъшка. Чичо Тиквичка въздъхна два пъти...“
...................................................
Най-после съдът, тоест Домат, се върна в залата.
— Станете прави! — заповяда дон Мерудия, но сам остана седнал.
— Внимание, ще прочета присъдата — каза дон Домат. — Ето я: Съдът признава, че графините имат право да изискват заплащане за дъжда и за другите атмосферни явления. Затова постановява, както следва: всеки гражданин трябва да внася в управлението на замъка два пъти повече от това, което искат графините.
През залата премина ропот.
— Тишина! — извика дон Домат. — Предупреждавам ви, че ще опразня залата. Не съм свършил. Съдът реши също, че трябва да се плаща наем за росата, сланата, мъглата и другите форми влага. Присъдата влиза в сила от този момент.
Всички погледнаха уплашено през прозорците, като се надяваха да видят ясно небе. Но уви! Те видяха, че се приближава буря.
„Леле-мале! — помисли майстор Гроздан. — Сега ще изгърмят четиристотин лири!“
— Проклети облаци!
Домат погледна през прозореца и по неговото дебело и червено лице се разля усмивка.
— Ваше превъзходителство — извика господин Грах, — имаме щастие: барометърът пада. Почти сигурно е, че ще имаме лошо време.

Развит капитализъм = честни избори + национална собственост върху монополите

 Пък ако не щете...

Успокойте се! Проверките на ЕРП-тата ще покажат, че всичко е законно. Нали самите сделки за продажба на ЕРП бяха узаконено престъпление?

Но у нас по принцип борят алкохолизма с пиене. Затова до ден-два ще чуем призиви за по-нататъшна "либерализация"  на "пазара" на електричество, за да умножим  грешките, които доведоха до появата на частни монополи.

Всички естествени монополи неизбежно нарушават принципите на конкуренцията. Затова ги наричат естествени. Не може да има две национални армии в една страна, две правителства, както не може да има две улици върху едно и също трасе.  Не може и е изключително скъпо да има две успоредни мрежи за водопровод и канализация, както и за електрозахранване в един и същи град. Легенди че някъде имало такова чудо не могат да минат дори за УФОлогия. (Няма как да фалшифицираш любителски кадри на четириъгълен триъгълник, защото такова нещо е непредставимо).

Поради всичкото което в пазарната икономика се налага тези utilities (комунални услуги) да са или обществена собственост, или толкова силно регулирани, че да е все едно чия е собствеността.

Но тъй като в малка държава един монопол тежи с влиянието си много повече, отколкото в голяма, много е трудно да се избегне корумпирането на всякакви органи за надзор - тръгвайки от комисии, минавайки през министерства, депутати, партии, медии. Това  работи, и то донякъде, само в страни като САЩ или Англия. Следователно за нас остава какво?

Ами първата опция!

Ако искаме да запазим било демокрацията, било интересите на избирателя, било да предпазим бизнеса от непосилни цени, трябва да разберем следната параленинска формула за малките икономики: "Развит капитализъм  = честни избори + национална собственост върху монополите".

Дори на тези, които идеализират Царство България следва да напомня, че водоснабдяване, електрификация (все още в първите си стъпки), пътища, БДЖ, пристанища - са били държавни.  БДЖ означава "Български ДЪРЖАВНИ железници". За ИПИ разбира се, и цар Борис трябва да е комунист, но засега само наричат Обама социалист, защото е далеко.

Оттук нататък следва сложното. Как да бъде възстановена пазарната икономика, като се отменят престъпните сделки на по-предното правителство (Двойната коалиция и най-вече министър Милко Ковачев)? Лесно се прави от яйца омлет, обратният процес е доста по-труден. Особено след като Борисов и Дянков запечатаха създаденото положение, като продадоха на ЕРПтата (за жълти стотинки, както си му е обичаят) останалите 49% държавни дялове.

Какво да направим, за да си купим обратно депутатите и регулаторите, купени с пари от нашите абонатни сметки? Да дадем тройно повече от австрийците и чехите? Може, но продаваема честност не струва пукнат грош.

Все пак най-важното е, да знаеш, накъде вървиш. Сега същите псевдопазарници, които по начало ни бутнаха  в тресавището на крепостничеството, гледат единствено да ни натикат главата под водата.

Доклад на HSBC има. Само че в полза на АЕЦ Белене

Намерих откъси от доклада на HSBC за Белене. И изобщо на се изненадах

Напомням, докладът не е публикуван под предлог, че принадлежи на HSBC - въпреки, че за него България е платила 5 милиона лева. И въпреки че до момента правителството не се е ангажирало с никакви официални прогнози за цените на Белене и тока.

Има само свободни приказки на функционери на ГЕРБ, които важат ден до пладне. (Информационният лист, който МС беше принуден да издаде съгласно Закона за референдумите не съдържа нищо по същество, а се плези на българския гражданин със "сведения" от типа: "„Ядрена централа“ е електроцентрала, в която енергията се генерира от един или повече ядрени реактори").

Правителството нееднократно съобщи в медиите, че в доклада то прочело, че цената на централата ще бъде 21 (освен ако е 22) милиона лева и че тя нямало да се изплати. Но на коя страница - не посочва. 

Което е интересно, защото на други страници други хора са прочели доста по-различни неща. При това хора, които не са се въртели като пумпал по темата и притежават повече кредит на доверие от Карлсон, който живее на покрива.

Такъв човек е например чл.-кор. проф. д-р Димитър БУЧКОВ. Той също привежда  откъси от същия този доклад. Вижте ги сами:

„Всички варианти осигуряват значителна печалба, като най-благоприятен е Вариант 1 (подвариант IEA 450). Най-неблагоприятен е Вариант 2 (подвариант Decoupled Gas)”;

"Всички варианти и подварианти са икономически изгодни,а следователно и проектът като цяло. Най-добри са резултатите при Вариант 1(ескалационен индекс EU 16 – на еврозоната) и прогнозна цена на тока според IEA450. Най-слаби са резултатите при Вариант 2 (композитен ескалационен индекс) ипрогнозна цена на тока според Decoupled Gas.”

Четем и не вярваме на очите си. Дори най-скъпият вариант е печеливш според същата тази HSBC, на която Борисов се позова, за да каже, че АЕЦ Белене е губеща. При всички варианти загуба просто не се предвижда! 

Така отговорът на въпроса, "Колко време ние и децата ни ще изплащаме АЕЦ Белене?" се оказва прост - николко. Защото печалба значи приходи минус вноските по кредита за строителство и минус разходите по експлоатацията на централата. Щом съществува, това значи, че вместо да плащаме, както постоянно ни повтарят зомбирани лобита, ще получаваме. Централата сама ще се изплаща и ще оставя излишък за НЕК и за поддържане на ниски цени на тока. 

Нещо повече, професор Бучков анализира същите източници, каквито е използвала HSBC и стига до същото число от 10.3 милиарда евро, но само ако не включи гратисния период от 6 години върху кредита за строителство. Ясно е, че варианта на прогноза, който кабинетът благоволява да сподели с нас е само един от няколко и че е най-черногледият възможен! Но дори той се е оказал аргумент в полза на създаването на АЕЦ Белене, поради което властта е принудена да прибегне до лъжата, че сме щели да плащаме нещо. Пак казвам - за да е рентабилна, това значи, че вземаме, не даваме.

Сега разбирате ли, защо, и да иска, властта не може да публикува доклада? Заради останалите варианти.
Проф. Бучков пресмята още, че в случай на държавна гаранция върху кредита, лихвата пада до 2-3% и общата цена на проекта стига  до 7 милиарда евро, дори отчитайки бъдещата инфлация. При което АЕЦ Белене би поставил световен рекорд по ниска цена.

http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4854:otgovorytnaednalyja&catid=430:broi-47-2012&Itemid=123

Така разбираме и защо Буратино Борисов повярва в интереса на американските инвеститори през септември - той всъщност знае, че проектът е изгоден. Знае го прекрасно! Но се лута шеметно по терена; Ту обещава да публикува информация, ту я крие. Ту редактира с бухалка текста на въпроса на 700 хиляди граждани, уж за да бил защитил ядрената кауза, ту не си харесва собствения въпрос! Ту регистрира ГЕРБ в ЦИК сред защитниците на нова ядрена централа, ту заповядва на симпатизантите да гласуват против. 

Защото, за знаене на истината, знае, но задачата му е да изгуби уговорен мач. 

Жалко. При повече интерес, публиката можеше да му спретне номер и да го направи насила  победител. Пък и да му даде алиби пред шистовото лоби.

Достоверни ли са горните цитати? Ами какво друго да мисля?

Откъсите са  публикувани в посоченото издание през ноември. Правителството не е реагирало. Нито е казало, че са съчинени, нито е санкционирало виновниците за изтичане на поверителна информация. Седи и чака да мине бурята. Но както не дава новини, все повече заприличва на неновина.

Какъв идиот трябва да си, за да се гордееш с емигрантските трансфери

Това че наши икономисти и социолози обговорват гастарбайтерството като едва ли не някакво благо се дължи донякъде на митология и самохвалство на гостуващи емигранти, но преди всичко на тесен умствен хоризонт, закърняла способност за емпатия и лоша научна подготовка. В реалността  това явление в най-добрия случай може да бъде временен отдушник за непреодолими  напрежения и несправедливости. Особено за страна с демографски бум. Каквато изобщо не сме. Но по принцип тя е болестно явление и за икономиката, и за социалната структура, и за качеството на живота. Тези хора и техните семейства плащат двойна цена за заплатата - те не само отработват парите си, подобно на местните хора, но не живеят нормален семеен живот, не прилагат онова образование, за което са положили значителни усилия, не ползват жилище, което притежават, а вместо това плащат наем; те изкарват най-добрите си години като граждани втора категория в чужда страна, положението им е доста близо до експлоатация и изнудване; децата им често не могат да получат оптимални грижи. Освен това ефектът върху демографското възпроизводство на страната ни е просто катастрофален... Разбира се, след като отдавно е установено, че свестното смятаме за лудост, защо да не наричаме тази социално аномалия постижение? Нищо ново, просто съм  длъжен да предложа справка какво представлява това явление в светлината на разума, науката, елементарната човещина, най сетне. Инак извинявайте, задето съм прав. Дори да го отрека, пак ще е истина.