Домат облага с данък лошото време

Във Враца плащат такса "Джани Родари"
16.02.2013 11:46 (последна актуализация 16.02.2013 11:49)

Такса дъжд наду с 12,39 лв. фактурата за вода на бистро край врачанската автогара, съобщава вестник Стандарт. Собственичката Димитринка Димитрова отказва да плати добавката и е подала жалба до ВиК.

От водното дружество изчислили, че миналата година върху покрива на заведението са паднали 79 кубически метра дъжд. 59 кубика от тях отишли в канала, а за отвеждането и пречистването на всеки кубик се полагат по 21 ст. "Парите може да не са много, но защо да ги плащам, когато дъждът попива в градинката ми, а наоколо няма никаква шахта", пита жената.

По наредба на ДКЕВР такава такса наистина се начислява. Размерът й се пресмята по формула според средното количество на валежите в страната и площта на покрива на сградата.

Таксата дъжд тази година за пръв път ще се налага и на дребният бизнес. Тя е начислена в януарските сметки и е за миналата година. Оказва се, че въпросната наредба на регулатора е още от 2005 г., но тя се прилага поетапно. Първи са започнали да плащат за капките от небето големите предприятия. Сега налогът влезе във фактурите и на малките фирми. А изчисленията се правят върху така наречената непромокаема площ на сградите.

Още миналата година търговците са били задължени да декларират пред водните дружества тези площи, каза шефът на ВиК-Враца Ангел Престойски. От бизнеса пък се чудят кога ще почнат да плащат и за мръсния въздух. Засега такса дъжд гражданите няма да плащат. Тя е въведена само за бизнеса.

Тагове: такса дъжд, Враца, ВиК

Домат облага с данък лошото време

Докато в града се разиграваха надбягванията със спънатите коне, в един от салоните на замъка Череша, който се използуваше за съдебна зала, Домат беше събрал всички жители на селото за разглеждане на едно много важно дело.
Излишно е да ви казвам, че председател беше самият Домат. Адвокат беше, естествено, господин Грах. Дон Мерудия изпълняваше писарската длъжност и пишеше отговорите в една дебела книга, и то с лявата си ръка, за да може да продължи да си бърка в носа с дясната.
Хората бяха много изплашени, защото когато се събираше съдът, винаги се случваха неприятни работи. Последния път например съдът беше решил, че въздухът е собственост на графините Череша, и затова всеки, който диша, трябваше да плаща наем на управата на замъка. Веднъж в месеца Домат обикаляше къщите, караше хората да дишат дълбоко и вземаше мярка на дъха им, после правеше някакви умножения и накрая определяше размера на данъка. Чичо Тиквичка, както знаете, въздишаше непрекъснато и затова беше обложен с извънредно висок данък.
Дон Домат пръв взе думата и каза всред дълбоката тишина:
— Напоследък приходите на замъка са твърде оскъдни. Както знаете, двете бедни стари госпожи, пълни сираци, живеят в голяма мизерия и се намират в печалната необходимост да издържат дука Мандарина и барона Портокал, за да не ги оставят да умрат от глад.
Майстор Гроздан хвърли поглед към барона, който седеше в един ъгъл със затворени очи и вкусваше от една заешка яхния с гарнитура от врабчета.
— Тука не се хвърлят погледи — заяви строго Домат, — престанете да гледате така или ще бъда принуден да опразня залата.
Майстор Гроздан побърза да забие погледа във върха на обувките си.
— Благородните графини, наши любими господарки, представиха иск, написан на обгербвана хартия, за да добият признание на едно важно тяхно право. Адвокате, прочетете документа!
Господин Грах се надигна, изкашля се, изпъчи важно гърдите си и зачете:
— Долуподписаните Череша първа и Череша втора смятат, че бидейки собственички на въздуха, трябва да бъдат признати и за собственички на дъжда. Затова те искат от всички граждани да им заплащат в бъдеще такса, възлизаща на сто лири за обикновен валеж, на двеста лири за буря с гръмотевици и светкавици, на триста лири за снеговалеж и на четиристотин лири за градушка. Следват подписи.
Господин Грах седна. Председателят попита:
— Правилно ли са поставени гербовите марки?
— Да, господин председателю — отговори господин Грах, като скочи отново на крака.
— Много добре — заключи Домат, — щом като гербовите марки са в ред, значи графините имат право и съдът се оттегля на съвещание, за да произнесе присъдата.
Дон Домат стана, повдигна тогата си, която се беше смъкнала от раменете му, и се оттегли в една стаичка, за да обмисли присъдата.
Маестро Круша бутна леко с лакът съседа си и кротко му прошепна:
— Мислите ли, че е правилно да се плаща и за градушката? Разбирам за дъждовете и за снега, те са полезни за посевите, но една градушка е сама по себе си цяло нещастие, а те я облагат отгоре на всичко с най-високата такса.
Праз не отговори. Той продължаваше да глади нервно мустаците си, подпомаган от жена си, която по този начин си изкарваше яда.
Майстор Гроздан потърси в своя джоб шилото, за да се почеше по главата, но си спомни, че при влизането в залата трябваше да предаде оръжието си. Дон Мерудия не изпускаше от очи събранието и си вземаше непрекъснато бележки.
„Круша мърмори. Праз глади мустаците си. Кака Тиква пъшка. Чичо Тиквичка въздъхна два пъти...“
...................................................
Най-после съдът, тоест Домат, се върна в залата.
— Станете прави! — заповяда дон Мерудия, но сам остана седнал.
— Внимание, ще прочета присъдата — каза дон Домат. — Ето я: Съдът признава, че графините имат право да изискват заплащане за дъжда и за другите атмосферни явления. Затова постановява, както следва: всеки гражданин трябва да внася в управлението на замъка два пъти повече от това, което искат графините.
През залата премина ропот.
— Тишина! — извика дон Домат. — Предупреждавам ви, че ще опразня залата. Не съм свършил. Съдът реши също, че трябва да се плаща наем за росата, сланата, мъглата и другите форми влага. Присъдата влиза в сила от този момент.
Всички погледнаха уплашено през прозорците, като се надяваха да видят ясно небе. Но уви! Те видяха, че се приближава буря.
„Леле-мале! — помисли майстор Гроздан. — Сега ще изгърмят четиристотин лири!“
— Проклети облаци!
Домат погледна през прозореца и по неговото дебело и червено лице се разля усмивка.
— Ваше превъзходителство — извика господин Грах, — имаме щастие: барометърът пада. Почти сигурно е, че ще имаме лошо време.

Развит капитализъм = честни избори + национална собственост върху монополите

 Пък ако не щете...

Успокойте се! Проверките на ЕРП-тата ще покажат, че всичко е законно. Нали самите сделки за продажба на ЕРП бяха узаконено престъпление?

Но у нас по принцип борят алкохолизма с пиене. Затова до ден-два ще чуем призиви за по-нататъшна "либерализация"  на "пазара" на електричество, за да умножим  грешките, които доведоха до появата на частни монополи.

Всички естествени монополи неизбежно нарушават принципите на конкуренцията. Затова ги наричат естествени. Не може да има две национални армии в една страна, две правителства, както не може да има две улици върху едно и също трасе.  Не може и е изключително скъпо да има две успоредни мрежи за водопровод и канализация, както и за електрозахранване в един и същи град. Легенди че някъде имало такова чудо не могат да минат дори за УФОлогия. (Няма как да фалшифицираш любителски кадри на четириъгълен триъгълник, защото такова нещо е непредставимо).

Поради всичкото което в пазарната икономика се налага тези utilities (комунални услуги) да са или обществена собственост, или толкова силно регулирани, че да е все едно чия е собствеността.

Но тъй като в малка държава един монопол тежи с влиянието си много повече, отколкото в голяма, много е трудно да се избегне корумпирането на всякакви органи за надзор - тръгвайки от комисии, минавайки през министерства, депутати, партии, медии. Това  работи, и то донякъде, само в страни като САЩ или Англия. Следователно за нас остава какво?

Ами първата опция!

Ако искаме да запазим било демокрацията, било интересите на избирателя, било да предпазим бизнеса от непосилни цени, трябва да разберем следната параленинска формула за малките икономики: "Развит капитализъм  = честни избори + национална собственост върху монополите".

Дори на тези, които идеализират Царство България следва да напомня, че водоснабдяване, електрификация (все още в първите си стъпки), пътища, БДЖ, пристанища - са били държавни.  БДЖ означава "Български ДЪРЖАВНИ железници". За ИПИ разбира се, и цар Борис трябва да е комунист, но засега само наричат Обама социалист, защото е далеко.

Оттук нататък следва сложното. Как да бъде възстановена пазарната икономика, като се отменят престъпните сделки на по-предното правителство (Двойната коалиция и най-вече министър Милко Ковачев)? Лесно се прави от яйца омлет, обратният процес е доста по-труден. Особено след като Борисов и Дянков запечатаха създаденото положение, като продадоха на ЕРПтата (за жълти стотинки, както си му е обичаят) останалите 49% държавни дялове.

Какво да направим, за да си купим обратно депутатите и регулаторите, купени с пари от нашите абонатни сметки? Да дадем тройно повече от австрийците и чехите? Може, но продаваема честност не струва пукнат грош.

Все пак най-важното е, да знаеш, накъде вървиш. Сега същите псевдопазарници, които по начало ни бутнаха  в тресавището на крепостничеството, гледат единствено да ни натикат главата под водата.