И Адам Смит е против плоския данък

"The necessaries of life occasion the great expense of the poor. They find it difficult to get food, and the greater part of their little revenue is spent in getting it. The luxuries and vanities of life occasion the principal expense of the rich, and a magnificent house embellishes and sets off to the best advantage all the other luxuries and vanities which they possess. A tax upon house-rents, therefore, would in general fall heaviest upon the rich; and in this sort of inequality there would not, perhaps, be anything very unreasonable. It is not very unreasonable that the rich should contribute to the public expense, not only in proportion to their revenue, but something more than in that proportion."
 The Wealth of Nations


Щом дори библията на "пазарниците" убеждава, че прогресивното облагане е по-справедливо, представете си до каква степен талибански са догмите, които ни се пробутват с плоския данък. 

Все по-често си задавам въпроса - чел ли е някой от Института за пазарна икономика "Богатството на народите". За препоръчване, препоръчват го, и то горещо, както личи от  сайта им.


Но откъде знаят, че е толкова добър, щом не четат книжки? Подозирам, че там по 12 часа само се клатят напред-назад и рецитират подбрани сури на  фон Мизес.

Неугодната истина за Чернобил е истина и за Фукушима и други аварийки. Затова спи на бивак в Интернет

Днес въпреки некръглата дата - 26 години - медиите слагат в емисията си годишнината от Чернобил. Мотивите да ни занимават с нея не са трудни за разбиране. Премиерът зачеркна строителството на АЕЦ Белене  и следователно, атомната енергетика е лошо нещо. Но извън евтините политиканства, дрънканиците за некачествени реактори и комунизъм, установено ли е нещо за причините? Ами да, представете си! Само че не от медиите ще го научите.

Следствието по Чернобил стигна до извода, че операторите на блок 3 са извършили опасна импровизация. те са изключили автоматичната система за защита, за да докажат рекордна върхова мощност. Тази безумна постъпка е била вдъхновена от кампанията на ранната перестройка за повишаване на "предприемчивостта", "печалбата" и "конкуренцията" във всички сфери на живот, особено в промишлеността.  Не прилича ли това на информацията и за Фукушима, където реакторите са американски - Марк 1? В Япония компанията-собственик е частна и е спестила разходи за поместване на резервните дизели на високо място - за да увеличи печалбата и дивидентите.Надпреварата за една рубла или йена в повече може да погуби стотици милиарди.

Това са тихите и прости факти, които медиите няма да ви поднесат на тепсия, както сте свикнали. Защото никое лоби не е заинтересовано да шуми за тях. Нито американското ядрено, нито руското ядрено, нито антикомунистическото, нито пък антиядреното. Защото пресечната точка на техните интереси няма нищо общо с вашите. И най-вече не чакайте истината да проникне през пазарническия филтър, въпреки, че точно същата история се разиграва с язовирите у нас,  нефтените кладенци в Мексиканския залив, газът в шистите, приватизацията на ж.п. съобщенията... Цялата индурстриална основа на днешната цивилизация постепенно се превръща в недопустим риск, попадайки в ръцете на невежи хазартни играчи. Логичният извод от всички предизвикани от манията за печалба аварии е, че има индустрии, в които сигурността е над алчността.  И най-напред - че свободната игра на пазарните сили с атомното ядро е недопустима, когато застрашава живота на милиони. Неугодната истина за Чернобил е истина и за Фукушима, и за много други неща. Затова именно е осъдена на изгнание в Интернет.

Така че едно лоби на гражданите би казало: някъде на Луната нека си играят на ядрен пазар и неутронна чаршия, но на собствен страх и риск. 

А тук ядрена енергия, първо, е нужна и второ, е допустима, само при условие за най-строг обществен контрол. Ето, това е общественият интерес.

Между другото, по-късен доклад, стъкмен след разпада на СССР "открива" и допълнителни технически слабости в реактора тип РБКМ.  Което е крайно неубедително, тъй като такива графитни реактори са  между най-разпространените. Те са строени масово през 50-те и 60-те гг. за производството на военен плутоний - и са изкарали по половин век и повече; тяхната принципна схема е смятана от физиците за най-надеждна и консервативна, технологията е стара и зряла, работните инструкции съответно са най-детайлно разработени и т.н. И най-важното, дори той не оспорва факта, че операторите необяснимо са изключили аварийните системи.