Първичният антикомунизъм

Той няма да дойде, защото не си е тръгвал

Умберто Еко

В какво се състои той?

1. В модерната култура научната общност насърчава несъгласието като начин за подобряване на познанието. За първичния антикомунизъм, несъгласието е предателство. (За Фейсбук-мрежите – също).

2. Ирационализмът зависи и от култа към действието заради самото действие. Действието, бидейки красиво само по себе си, трябва да бъде прието преди, или без, размисъл. Мисленето е форма на авто-кастрация. (Да свалим правителството, после да става каквото ще. "Явно с мислене не става, явно трябва с друго!").

3. Освен това, несъгласието е признак на разнообразие. Първичният антикомунизъм расте върху експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното – и търси консенсус на тази основа. Първият апел на едно антикомунистическо или незряло-антикомунистическо движение е апелът срещу чуждите. ("По непонятни причини комунистите продължават да се въдят!" - Кремена М.)  

4. По този начин първичният антикомунизъм е расистки по самата си природа. ("Кой не скача е червен!" ).

5. Първичният антикомунизъм има корените си в индивидуалното и социално разочарование. Това е причината, поради която една от най-типичните черти на историческия антикомунизъм е апелът към разочарованата средна класа – една класа, страдаща от икономическа криза или чувства на политическо унижение, изплашена от натиска на местните социални групи. (Затова се набира от излъганите седесари и техните деца).

Критици на правителството показват силата на своето недоволство.

6. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност, първичният антикомунизъм казва, че единствената им привилегия е най-общата – това, че са родени в една и съща страна. (Затова – никакви партийни знамена, само национални флагове!)

7. Последователите трябва да се чувстват унижени от крещящото богатство и сила на враговете си. Освен това обаче, последователите на първичния антикомунизъм трябва да бъдат убедени, че могат да надвият враговете. Ето защо, чрез едно постоянно изместване на реторичния фокус, враговете са едновременно твърде силни и твърде слаби. (Комунизмът дърпа всички конци на видимото и невидимото...но пък стига само да духнем, и ще отлети!).