"Две неща изпълват душата с винаги ново и силно удивление и благоговение, колкото повече и по-дълго размишляваме за тях - звездното небе над нас и нравственият закон вътре в нас."... Беше казал Имануил Кант, дойче пич. 

Напоследък ни спира дъха нещо трето: безотказното действие на мерките за връщане на доверието на "пазарите".

Държавите затягат коланите, зачакват, не минава и половин година, и Бум! - агенциите вече смъкват рейтинга!

Някога пазарите мислеха по една година, но вече имат изработен рефлекс.
Първа беше Гърция, после Португалия, Италия, Испания, после пак Испания ги успокои и бе зарадвана с понижение с два пункта.

Сякаш гледаме "Скрита камера"!  Та днес дойде ред и на "вълшебника Марио Монти" да получи смъкване  на рейтинга на цели 26 банки. С между 1 и 4 пункта! Защото настъпи оставеното гребло и постигна рецесия. Защото от дългове се излиза с растеж. Да залагаме ли чия ще бъде следващата цицина и дали ще бъде по-живописна?

В свят на промени се случва дори банкер да каже истината. Дори Ниагарският водопад отстъпва с метър и повече годишно по посока Канада. Та на фона на вездесъщата несигурност, глупостта е онова приятелско рамо, на което винаги може да се опреш. Хвала ви, момци!