Първичният антикомунизъм

Той няма да дойде, защото не си е тръгвал

Умберто Еко

В какво се състои той?

1. В модерната култура научната общност насърчава несъгласието като начин за подобряване на познанието. За първичния антикомунизъм, несъгласието е предателство. (За Фейсбук-мрежите – също).

2. Ирационализмът зависи и от култа към действието заради самото действие. Действието, бидейки красиво само по себе си, трябва да бъде прието преди, или без, размисъл. Мисленето е форма на авто-кастрация. (Да свалим правителството, после да става каквото ще. "Явно с мислене не става, явно трябва с друго!").

3. Освен това, несъгласието е признак на разнообразие. Първичният антикомунизъм расте върху експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното – и търси консенсус на тази основа. Първият апел на едно антикомунистическо или незряло-антикомунистическо движение е апелът срещу чуждите. ("По непонятни причини комунистите продължават да се въдят!" - Кремена М.)  

4. По този начин първичният антикомунизъм е расистки по самата си природа. ("Кой не скача е червен!" ).

5. Първичният антикомунизъм има корените си в индивидуалното и социално разочарование. Това е причината, поради която една от най-типичните черти на историческия антикомунизъм е апелът към разочарованата средна класа – една класа, страдаща от икономическа криза или чувства на политическо унижение, изплашена от натиска на местните социални групи. (Затова се набира от излъганите седесари и техните деца).

Критици на правителството показват силата на своето недоволство.

6. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност, първичният антикомунизъм казва, че единствената им привилегия е най-общата – това, че са родени в една и съща страна. (Затова – никакви партийни знамена, само национални флагове!)

7. Последователите трябва да се чувстват унижени от крещящото богатство и сила на враговете си. Освен това обаче, последователите на първичния антикомунизъм трябва да бъдат убедени, че могат да надвият враговете. Ето защо, чрез едно постоянно изместване на реторичния фокус, враговете са едновременно твърде силни и твърде слаби. (Комунизмът дърпа всички конци на видимото и невидимото...но пък стига само да духнем, и ще отлети!).


8. За първичния антикомунизъм няма борба за живот. По-скоро животът се води заради борбата. По този начин пацифизмът се превръща в пазарлък с враговете. Той е нещо лошо, защото животът е постоянна война. (Така че "Избори до дупка!" е лозунг и през 1991 и през 2013).

По-известен като Жоро Дантелата. Доносник, кариерист
и радикален депутат от СДС. Пръв издига през 1991 г.
лозунга "Избори до дупка!", докато страната
е парализирана  от политическа нестабилност.

9. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология, доколкото той е фундаментално аристократичен, а аристократичният и военен елитизъм предпоставя грубо презрение към слабите. Първичният антикомунизъм може само да защитава един популярен елитизъм. Всеки гражданин принадлежи към най-добрия народ в света, членовете на партията са най-добрите сред гражданите (моралните и одухотворените), а всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. (И с повечко силикон  преминава към красивите и богатите). Но не може да има патриции без плебеи.  (Което предишните измамени камили разбраха).

10. Първичният антикомунизъм се основава на избирателен популизъм, един вид „качествен“ популизъм. При една демокрация, гражданите имат индивидуални права, но като цяло те имат политическо въздействие само от количествена гледна точка – следват се само решенията на мнозинството. 


11. За първичния антикомунизъм обаче индивидите като такива нямат права, а  Народът се възприема като количество, една монолитна единица, изразяваща Общата воля. (Като последната се оповестява от "Качеството". В резултат шепа морализиращи лицемери си самоделегират "право" да диктуват какво да правят и не правят 20 хиляди души студенти и преподаватели).

Комунистите са виновни за всичко

http://www.youtube.com/watch?v=rUwr8zJczYs

12. Първичните антикомунисти говорят Новговор. Всички нацистки и антикомунистически учебници използват беден речник и елементарен синтаксис, за да ограничат инструментите на сложното и критично мислене. (Затова преминалите обучение побесняват, когато се натъкнат на сложно съставно изречение или стилни похвати, типични за пост-Средновековието, примерно иронията и парадокса).


    
Всичко дотук са цитати от есето на Умберто Еко "Първичният фашизъм". С две мои намеси. За да не се почувства някой оскърбен, "фашизъм" е заменен с "антикомунизъм" чрез find & replace. И в скоби са добавени примери. И като гледам, получава се актуално анализче! От 14 белега за въпросния "-изъм", отбелязани от Еко, 12 съвпадат. https://librev.com/discussion-politics-publisher/1250-2011-05-27-16-58-00