Икономическата наука – в сеансите на популярните й аватари в медията и политиката – е космологията и теодицията на съвременната ни култура. Повече от самата религия, повече от литературата, повече от кабелната телевизия, икономиката е тази, която предлага доминиращия наратив на сътворението в нашето общество, обрисувайки отношението на всеки от нас към вселената, която обитаваме, отношението на човешките същества към Бога. И историята, която се разказва, е изумителна. В нея огромното множество от непознати индивиди – всеки сам за себе си, всеки в еднолична борба – въпреки всичко са обвързани заедно в една красива и естествена подредба на битието: Пазарът. Това разбиране на пазарите – не като артефакти на човешката цивилизация, а като природен феномен – сега служи като безспорна база за почти всеки политически или социален дискурс. Макар че сливането и окрупняването на медийни компании започна да води до монополизъм върху обществената информация, собственическите ограничения върху тези компании не бяха засилени, а отслабени, защото "пазарът" щял да наложи собствените си естествени граници на растежа. Когато корпоративните счетоводни стандарти имаха нужда от поправки през 90те, такива мерки бяха отхвърлени, защото щели да внесат смущения в "пазарните сили". Системата за социални осигуровки може скоро да падне жертва на същата непреодолима аргументация.
Проблемът е, че историята, разказвана от икономическата наука просто не се връзва с реалността.
Хахахаха, добро попадение :) Консерваторите си имат корени още в евангелистките основи на икономиката... Ето малко инфо:
ReplyDeleteИ нека бъдат пазари: Евангелистките корени на икономиката (Гордън Бигелоу)
http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/150-let-there-be-markets
Икономическата наука – в сеансите на популярните й аватари в медията и политиката – е космологията и теодицията на съвременната ни култура. Повече от самата религия, повече от литературата, повече от кабелната телевизия, икономиката е тази, която предлага доминиращия наратив на сътворението в нашето общество, обрисувайки отношението на всеки от нас към вселената, която обитаваме, отношението на човешките същества към Бога. И историята, която се разказва, е изумителна. В нея огромното множество от непознати индивиди – всеки сам за себе си, всеки в еднолична борба – въпреки всичко са обвързани заедно в една красива и естествена подредба на битието: Пазарът. Това разбиране на пазарите – не като артефакти на човешката цивилизация, а като природен феномен – сега служи като безспорна база за почти всеки политически или социален дискурс. Макар че сливането и окрупняването на медийни компании започна да води до монополизъм върху обществената информация, собственическите ограничения върху тези компании не бяха засилени, а отслабени, защото "пазарът" щял да наложи собствените си естествени граници на растежа. Когато корпоративните счетоводни стандарти имаха нужда от поправки през 90те, такива мерки бяха отхвърлени, защото щели да внесат смущения в "пазарните сили". Системата за социални осигуровки може скоро да падне жертва на същата непреодолима аргументация.
Проблемът е, че историята, разказвана от икономическата наука просто не се връзва с реалността.
"Икономическа наука" ми звучи като "огнена вода". Съществува нещо под това име, но съвсем не е това, което човек би си помислил.
ReplyDelete