«За» или «против» държавното финансиране на частните училища? Такава дискусия не се състоя. В публичното пространство бяха представени главно доводи в полза на министър Игнатов. Гласове «против» практически не се чуха. И неслучайно. Защото аргументите «за» могат да звучат убедително, само ако никой не им противостои. Какви са те?
Първо, както винаги в такива случаи се твърди, че че има положителни примери от развитите страни. Кои? Едни (ИПИ) ни "информират", че само в България и Румъния частните училища не получавали публични средства, други (Калин Манолов, ръководител на местния филиал на "Институт Айн Ранд") казват, че в Западна Европа няма такова нещо, защото е социалистическа.
Първата информация е без разяснения за начина на нейното получаване, втората говори повече за автора, отколкото за ЕС.
Тъй или иначе, в качеството на положителен пример се споменава холандското образование и това, че е качествено. Да, но там държавната субсидия просто изравнява условията в доминиращите епархийски училища. Те са аналог на общински, а не, както погрешно се твърди, на частни заведения. Има малък брой частни, но те не получават държавна помощ. (http://en.wikipedia.org/wiki/Education_in_the_Netherlands)
За сметка на това, драстично отрицателни примери не липсват. В Англия само платената част от училищното образование е на европейско ниво, другата дава незначителни шансове на младия човек. В Швеция през 2008 г. е въведен принципът, че парите вървят с ученика, включително и в частните заведения. Само че резултатите хич не са безспорни. Ваучерите са налели пари в частното образование и са довели за един къс срок до осезаема сегрегация в по-малко заможните райони на тази традиционно егалитарна страна. Това ли искаме да постигнем?
Второ, видни експерти били категорични, че точно такава реформа е нужна. Видни, но икономисти. Най-вече крайно спорният и като икономист Милтън Фридман още приживе е основал фондация за разпространение на тази кауза, но досега идеята му е реализирана само в Чили, Швеция и няколко градчета в САЩ. И какъв е резултатът? За Швеция вече стана дума. А в Чили реформите на Пиночет (почти идентични на тези на Игнатов) доведоха през 2006 г. до първия в света бунт на учениците – т.нар. Революция на пингвините, наречена така по униформите, които носят (http://alister.blogspot.com/2006/06/penguin-revolution.html). Нищо чудно като се има пред вид, че именно борбата на привържениците на фридмъновата школа за намаление на публичните разходи доведе до второ издание на световната криза. Преди да се произнасят по въпросите на образованието, медицината, транспорта и други обществени услуги, те би следвало да обяснят защо любимата на всички либертарианци, "келтската тигреса" Ирландия стана буква от PIIGS ("прасетата").
Но, казват ни, децата не бива да се делят на "частни" и "държавни" – и едните, и другите са българчета (последното се изрича с похлъцване и с навлажнено око) ; родителите на "частните" също са данъкоплатци и те имат права, сегашното положение е несправедливо. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/04/27/893480_durjavata_shte_finansira_i_chastnite_uchilishta/
Добре, но нали не обществото ги е отделило от себе си, а техните родители, по свой избор, са ги отделили от обществото. Ако не им харесва, да предложат частните училища да станат държавни, т.е. да се премахнат таксите и да се изравнят програмите. А що се отнася до справедливостта абсолютно несправедливо е, само защото някой е решил по собствено усмотрение да си направи училище, аз да му издържам заведението с данъци. Вече съм платил за полагащото се на моите деца държавно училище, благодаря. Ами утре нощните клубове ще поискат театрална субсидия. Или някой предприемчив умник ще си сложи на перваза на прозореца саксия с цветя и ще иска дотация от "Паркове и озеленяване". Или даже като пешеходци можем да си поискаме от общината помощ защото извършваме транспортна услуга на самите себе си. Вече има такива, които изнудиха държавата да строи градска канализация и пътища в зони, обозначени като вилни, но застроени с Трианони.
Не, не било така, парите ще вървят с ученика. Няма да вървят, изобщо заникъде няма да тръгнат. Това, че едно дете от сто от държавното училище ще отиде в частно, с нищо не намалява реалните разходи на държавното. Освен може би да намали разходите за вода в тоалетната. Парите остават там, където са, данъкоплатецът ще трябва да извади от джоба си допълнителна субсидия. Между другото обаче, лобиращите заможни родители няма да спечелят от това – таксите в частните училища няма да се понижат. Хитрецът винаги пада жертва на по-големи хитреци. През 2006 г. бяха намалени вноските на работодателите за пенсии на работниците с обещанието на браншовите организации заплатите да нараснат в същия размер. Нищо подобно не стана. Удивително е, че у нас някои богати мислят, че частните учебни заведения са благотворителни организации, а не гонят максимална печалба.
Ама частните училища разширявали избора и затова трябвало да бъдат подкрепени. Чий избор разширяват? По сметки на защитниците на тази идея сегашните такси ще се намалят с 25% - от около 5 хиляди на около 3.7 хиляди лева. 99 от 100 българи, т.е. почти никой в държавата не може да плаща нито едните, нито другите такси. И в тази връзка - в момента в държавната система има профилирани училища. Едните са за млади хора с интереси в дадена област или професия – езикови, технически, математически. Има дори за древни езици. От друга страна, за млади хора, които се нуждаят от специален подход, поради заболяване, физически недъзи, забавено развитие. Ако децата на заможните родители можеха да се класират в училищата от първата група, щяха да ги запишат там. Тогава? Или за да не нараняваме техните чувства, да въведем трета категория: "Привилегировани младежи"?!
Но все пак, все нещо трябвало да се направи с тази образователна система. Трябва, и то не едно, а много неща. Например, във Финландия класовете са средно от по 16 души и тя устойчиво заема първо място в света по качество на образованието, а у нас са от средно над 30 и неотклонно слизаме към дъното в международните класации. Ще помогне ли държавното финансиране на частните училища за решаването на такъв род проблеми? Очевидно не, дори напротив.
На този етап на масата се вади последният необорим аргумент: реформата е пропазарна, а решението на проблемите е в конкуренцията. Абсолютно невярно. Антипазарна е. Доколкото просветата изобщо може да се свежда до търговия, това е държавна субсидия за частна фирма и следователно, деформира пазара. Второ, конкуренция има и пазарът вече си е казал думата – след 22 години усилия, частните училища са в състояние да покорят само 1% от пазара в кавички. Причините не са само в цените, а в качеството, което могат да осигурят. От години е очевидно, че и тази тънка прослойка учебни заведения би трябвало да търси пътища към собственото си реформиране, за да понижи цените, да компенсира иманентните дефекти на образованието фор-профит и да стане по-популярна. Така че, лобистката агресия срещу общественото образование е опит да се избегнат необходимите реформи. И как да стане това? Много просто.
Как се руши голяма сграда? Залагат малко взрив на партера, той избива носещите колони, след това сградата сама се срутва под натиска на собствената си тежест.
Та ако законът бъде приет, като начало вероятно частните училища ще бъдат в състояние да "откраднат" учители с добра репутация срещу надбавка от 10% върху заплатата. Ще започнат да отнемат, в началото бавно, още ученици с добро материално положение. Постепенно ще се закрепи репутацията на държавните училища като непрестижни – особено в по-бедните райони на страната. Което ще тласне и деца с добра успеваемост към частните училища. Рано или късно перото в бюджета за частни заведения ще нарасне дотолкова, че ще наложи да се бръкне дълбоко в това за държавните. Т.е. това е самоускоряващ се процес, който накрая наистина ще доведе до деградация на общественото образование и до сегрегация на населението по класов критерий.* Частното образование също няма да се подобри, не на последно място тъкмо поради липсата на читав конкурент. И по същата причина ценате му ще е още по-висока.
Иначе казано, лъжат ни. Нищо ново. Още Адам Смит призовава обществото в «Богатството на народите» (книга, призната от крайните десни икономисти за тяхна библия) да бъде бдително спрямо търговците и техните нормотворчески инициативи.
Предложения за нови закони или правила за търговска дейност, идващи от тази прослойка (търговците), трябва винаги да се изслушват с възможно най-голяма предпазливост и никога не бива да бъдат възприемани без дълго и обстойно изучаване не само с максимална добросъвестност, но и с възможно най-голяма подозрителност. Те идват от категория хора, чиито интереси никога не съвпадат напълно с тези на обществото, които най-често са заинтересовани да го заблуждават и дори да го потискат, и които поради това в много случаи са го заблуждавали и потискали.
Адам Смит, „Изследване за природата и причините за богатството на народите» 1775 г., Книга първа, Глава XI.
* У нас от 12 години всеки лекар може да открие клиника. Ако обяви определен капацитет, Здравната каса е длъжна да му позволи да получава направления. Независимо дали има обществена потребност. В резултат, при намаляващо население, здравните заведения се увеличиха почти с 50%. Но пък здравеопазването колабира финансово. В столицата, от 30 екипа на Бърза помощ, работят 18. Въпреки увеличението на здравния бюджет не с проценти, с пъти! И резултатът какъв е? Ами викаш частна линейка, отиваш в частна клиника. Където нивото пада малко по-бавно. А мощният поток от пари изтича в канала на алчността и печалбарството, без осезаем ефект върху лечението и профилактиката. И единствената рецепта на масата е, още повече да се разшири частната мрежа. Така системата вече сама се унищожава, без да се налагат нови "реформени" усилия.
No comments:
Post a Comment